Историята на шоколада – древно изкушение за сетивата

Няма човек, който да не обича шоколада. Той изкушава сетивата и привлича вниманието по всяко време на деня, особено нощем……. Все по-често ...

Няма човек, който да не обича шоколада. Той изкушава сетивата и привлича вниманието по всяко време на деня, особено нощем……. Все по-често ни се налага грешното виждане, че той е вреден, заради голямото количество захар и се заклеймява от много специалисти. Но, истината е, че в повечето случай се оказва, че не познаваме напълно историята на шоколада. Специалистката по шоколада Александра Лийф разказва, че тази храна има интересно минало. Обяснява, че шоколада и какаото са два различни продукта – първият се отнася за крайния продукт, докато, когато става въпрос за какао, говорим вече за растението или както го разбират британците – прахообразната форма на растението. Историята на шоколада започва още преди идването на ацтеките преди 3000 години. Маите познавали шоколада, но го предпочитали горчив, като в много редки случай към него добавяли различни цветя, ванилови шушулки и лют червен пипер. По време на човешки жертвоприношения в чест на боговете, маите давали на жертвите да отпият от шоколадова течност. През 1400 г със нарастването на мощта на Ацтекската империя, маите попаднали под властта им. Ацтеките също били впечатлени от вкуса на новия продукт. Но предпочитали да смилат на ситно семената на какаото, добавяли вода и използвали ободрителната напитка, за да се поддържат будни или като афродизиак, защото я считали за дар от боговете. Дори латинското наименование на какаото е “Theobroma cacao“, което в буквален превод означавало „храна на боговете“. Една легенда разказва, че другите богове, наказали бог Куатцекоатл, за това, че споделил шоколада с простосмъртните хора. Ацтеките обожавали да консумират получената шоколадова напитка студена. На войниците било заплащано в дажба шоколад. Гледали на какаото като мост между боговете и хората, като дар от боговете, като дори латинското наименование на какаото Theobroma cacao, което в буквален превод означавало „храна на боговете“, а отпиването от шоколадовата напитка според техните вярвания им давало частица от божествената мъдрост на Куатцекоатл. Друго тълкуване на думата се отнася към ацтекската дума „xocoatl“, която се отнася до горчива напитка, приготвена от какаови зърна. С течение на времето, какаовите зърна се превърнали в ценна стока и започнали да се използват като валута и разменно средство за получаване и закупуване на други необходими продукти. Общностите на маите и ацтеките вярвали, че какаото е дар от бога, затова приготвянето му ставало само за отбелязване на важните фази от живота- сватби, погребения и раждане. Има два известни кодекса на “шоколада” открити през 1500 г в Европа, които популяризират употребата на какао за медицински цели – кодекса Badianus от 1552 г и Флорентинският кодекс от 1590 г. В тях има съвети и напътствия за употребата на какаото резделени в три големи раздела: за пациенти, които не могат да наддадат с килограмите, за пациенти имаще проблеми със сърцето и такива с проблеми с нервната система. В допълнение какаото било влагано в различни препарати срещу изгаряния на кожата, порязвания, проблеми с червата и кожни раздразнения. След като европейците открили Америка, пренесли растението и на новооткрития континент през XVI в. Първи Христофор Колумб донесъл какаото в Европа след завръщане от четвъртата си мисия, в която открива континента Америка. Синът му Фердинанд забелязал, че тези зърна били много ценени от туземците и когато паднело зърно, всички се надпреварвали да го откраднат от другия. Една легенда разказва, че испанския конкистадор Ернандо Кортес бил приветстван от ацтекския цар Монтезума и почерпен с шоколадови напитки. Първоначално испанците използвали какаото предимно като напитка срещу стомашни болки, но с течение на времето, за да подобрят вкуса й, конкистадорите започнали да я смесват със захарна тръстика или мед и така приготвената напитка добила популярност и в Испания. До XVII в макар повечето европейци да са опитвали под една или друга форма шоколада. Но, той си оставал достъпен само за богатите хора, които твърдели, че какаото има лечебни и афродизиачни свойства. През 1828 г един холандски химик успял да направи шоколад на прах, като премахнал половината от съдържанието на естествените мазнини от какаовото масло и добавил към тях алкални соли, за да намали горчивия вкус. Това революционно за времето си откритие получило името “холандски шоколад” и било въпрос на време да бъде създаден истинския твърд шоколад. През 1847 година Джоузеф Фрай чрез използването на парната машина, започнал да смила какаовите зърна и поставил началото на масовото производства на шоколод в промишлени размери. Със започването на Гражданската война войниците получавали заплатата си в натура, често под формата на шоколад, които добил статут на парична единица в онези смутни времена. През XX в, консумацията на шоколад нараснала главоломно, като през 1868 г малката компания “Cadbury” изкарала на пазара първите шоколадови бонбони, а през следващите години на пазара се появила и компанията “Нестле”, която допринесла за увеличената консумация на шоколад след като представила млечния шоколад. Производителите на шоколад, дори увеличили количеството на захар и какао, като разчитали не само на шоколада, но и на различните му варианти, за да привличат клиентите към този бързо растящ отрасъл. Скоро наред с обикновените шоколади, се появили и по-луксозни видове, ръчно изработени шоколади. Благодарение на специално подбираните сортове какао и създадените нови методи за качество и контрол на съставките, шоколадите са не само лакомство, но и символ на престиж. Днес шоколадовата индустрия само в САЩ възлиза на повече от 4 милиарда долара, а средният американец изяжда поне половин килограм от него на месец. Най-добрите видове шоколад се призвеждат главно с Швейцария. Има различни видове шоколад, според съдържанието на какао, но най-разпространените са тъмния, който е със съдържание от 30% до 75% и млечния – с 25% какао. Независимо от вида на предпочитания от вас шоколад, с лешници, с повече какао или друг вид, той си остава изкушение за малки и големи, което вълнува въображението. Кой иска още едно парченце шоколад? Обещавам, за последно е!